Горски бекас или Scolopax rusticola, е птица от семейство Бекасови. Тя населява Европа, Сибир, Япония, Мала Азия и Хималаите. В България се среща ранна и късна есен, като рядко има екземпляри, които остават да мътят и зимуват тук.

Физически характеристики

Възрастният горски бекас достига дължина до 33 см, а теглото до 44о гр. Размахът на крилете е до 65 см. По тялото има окраска в кафяво, черно и сиво. Този вид птица има дълъг клюн, който го прави лесно разпознаваем. Той достига до 5 см. Интересен факт е, че птицата може да вижда и назад, защото зрителният ъгъл достига до 180°.

Разпространение

За гнездене птицата предпочита влажни, запустели гори, храстови пространства, като избягва горещи и сухи местообитания. В извънгнездовия период предпочита гори, овощни градини, реки, блата и езера. Горският бекас прелита нощно време, а през деня си почива. Като за една нощ може да прелети до 500 км.

Хранене

Храни се със земни червеи, като за това си служи с дългата си човка, за да ги изважда от меката почва. Предпочита също насекоми и дребни безгръбначни. За растителна храна предпочита ягоди.

Размножаване

През годината горският бекас има две люпила, като след оплождането мъжкият напуска в търсене на друга партньорка. Женската прави гнездото направо на земята под паднало дърво, край пън или в храсти. Снася от 2 до 6, най-често 4 яйца и ги мъти в продължение на 20 – 23 дни. Малките напускат гнездото веднага след излюпването си.

Природозащитен статус

Видът е включен в Червената книга на Българи, но при определени благоприятни години числеността му позволява отстрел на квотен принцип. Разрешен за ловуване е в периода от 15 август до 28 февруари.

Източници: bg.wikipedia.org