Ловен сокол или Falco cherrug е най-едрият сокол в България и втори по големина в света след северния сокол. Ловният сокол е с големина на мишелов, но има доста по-елегантно тяло. Размерът му варира от 45 до 55 сантиметра, а размахът на крилете му от 105 до 130 сантиметра.

Окраската на оперението е основно с рижо-жълтеникави или кафяви тонове. Цветът на гърба е от тъмно-кафяв до охра-кафяв, а понякога с бели кантове по перата, които обособяват ясни ивици при някой птици. Долната част на тялото е бяла или охра с редки капковидни или издължени кафяви пръски. По „панталоните” при повечето източни подвидове има ясни ивици или капковидни пъстрини, сливащи се при някой индивиди в тъмен фон. Младите птици са по-оцветени.

Соколът е типичен обитател на степи, открити равнини и планински плата. Разпространението му зависи от неговата любима храна – лалугерите. Соколът не строят гнездо, а заемат чуждо – на гарвани, мишелов, орли или щъркели. Ловният сокол предпочита труднодостъпни места за гнездене с добра видимост към ловната територия.

Брачният период започват през третата си година и снасят до 6-7 яйца. Като снасянето на яйцата е от ранен март до средата на април.

Наблюдава се интересен факт, че ловните соколи напускат територията си и мигрират на големи разстояния, което се обяснява от факта, че намират подходяща храна.

Ловният сокол се храни, освен с лалугери, и с дребни гризачи, средни и малки по размер птици. Тактиката му за лов е разнообразна. Ловува и от засада и като преследва жертвата си. Понякога се спуска и пикира на земята, а понякога започва да преследва жертвата си във въздуха.

Ловният сокол е защитена птица в България и посегателства спрямо него се преследват по Наказателния кодекс и Закон за биологичното разнообразие.

Още един любопитен факт за птицата ловен сокол – неговите старинни наименования са Крагуй и Барак.

Източници: bg.wikipedia.org